1.
кара̀те
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
ср., само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате.
Грешни изписвания (3)
- карати
- кърате
- кърати
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ра-те | |
|---|---|---|
| членувано | ка-ра-те-то | |
| мн.ч. | ка-ра-те-та | |
| членувано | ка-ра-те-та-та |
2. карате — сег. вр., 2 л., мн. ч.
карате е производна форма на карам (сег. вр., 2 л., мн. ч.).