карантина

Речник на българския език

карантѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има карантина. Те са под карантина. Държа под карантина.

Грешни изписвания (7)

  • карантинъ
  • карънтина
  • карънтинъ
  • кърантина
  • кърантинъ
  • кърънтина
  • кърънтинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ран-ти-на
членувано ка-ран-ти-на-та
мн.ч. ка-ран-ти-ни
членувано ка-ран-ти-ни-те
звателна форма