каранкс

Речник на българския език

каранкс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ранкс
непълен член ка-ран-к-са
пълен член ка-ран-к-сът
мн.ч. ка-ран-к-си
членувано ка-ран-к-си-те
бройна форма ка-ран-к-са
звателна форма