каране

Речник на българския език

ка̀ране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • карани
  • каръне
  • каръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-не
членувано ка-ра-не-то
мн.ч. ка-ра-ния
членувано ка-ра-ни-я-та