каракулче

Речник на българския език

каракулче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-кул-че
членувано ка-ра-кул-че-то
мн.ч. ка-ра-кул-че-та
членувано ка-ра-кул-че-та-та