каракул

Речник на българския език

караку̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган.

Грешни изписвания (3)

  • каръкул
  • къракул
  • къръкул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-кул
непълен член ка-ра-ку-ла
пълен член ка-ра-ку-лът
мн.ч. ка-ра-ку-ли
членувано ка-ра-ку-ли-те
бройна форма ка-ра-ку-ла
звателна форма