каравела

Речник на българския език

каравела съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-ве-ла
членувано ка-ра-ве-ла-та
мн.ч. ка-ра-ве-ли
членувано ка-ра-ве-ли-те
звателна форма