каравана

Речник на българския език

карава̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. карава̀ни, ж.
1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд.
2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на кампинг.

Грешни изписвания (7)

  • караванъ
  • каръвана
  • каръванъ
  • къравана
  • къраванъ
  • къръвана
  • къръванъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-ва-на
членувано ка-ра-ва-на-та
мн.ч. ка-ра-ва-ни
членувано ка-ра-ва-ни-те
звателна форма