карабина

Речник на българския език

карабѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. карабѝни, ж. Лека и къса бойна пушка.

Грешни изписвания (7)

  • карабинъ
  • каръбина
  • каръбинъ
  • кърабина
  • кърабинъ
  • къръбина
  • къръбинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-би-на
членувано ка-ра-би-на-та
мн.ч. ка-ра-би-ни
членувано ка-ра-би-ни-те
звателна форма