каптаж

Речник на българския език

капта̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на качествата им.
2. Каптиране.

Грешни изписвания (2)

  • капташ
  • къпташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кап-таж
непълен член кап-та-жа
пълен член кап-та-жът
мн.ч. кап-та-жи
членувано кап-та-жи-те
бройна форма кап-та-жа
звателна форма