капотиране

Речник на българския език

капотѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • капотирани
  • капотиръне
  • капотиръни
  • капутиране
  • капутирани
  • капутиръне
  • капутиръни
  • къпотиране
  • къпотирани
  • къпотиръне
  • къпотиръни
  • къпутиране
  • къпутирани
  • къпутиръне
  • къпутиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-по-ти-ра-не
членувано ка-по-ти-ра-не-то
мн.ч. ка-по-ти-ра-ния
членувано ка-по-ти-ра-ни-я-та