капотаж

Речник на българския език

капота̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • капоташ
  • капуташ
  • къпоташ
  • къпуташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-по-таж
непълен член ка-по-та-жа
пълен член ка-по-та-жът
мн.ч. ка-по-та-жи
членувано ка-по-та-жи-те
бройна форма ка-по-та-жа
звателна форма