капитулиране

Речник на българския език

капитулѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • капетолиране
  • капетолиръне
  • капетулиране
  • капетулиръне
  • капитолиране
  • капитолиръне
  • капитулиръне
  • къпетолиране
  • къпетолиръне
  • къпетулиране
  • къпетулиръне
  • къпитолиране
  • къпитолиръне
  • къпитулиране
  • къпитулиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пи-ту-ли-ра-не
членувано ка-пи-ту-ли-ра-не-то
мн.ч. ка-пи-ту-ли-ра-ния
членувано ка-пи-ту-ли-ра-ни-я-та