капитулант

Речник на българския език

капитула̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. капитула̀нти, м.
1. Лице, което е за прекратяване на военни действия в полза на противника.
2. Лице, склонно да отстъпи пред нечий натиск, да се предаде.

Грешни изписвания (7)

  • капетолант
  • капетулант
  • капитолант
  • къпетолант
  • къпетулант
  • къпитолант
  • къпитулант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пи-ту-лант
непълен член ка-пи-ту-лан-та
пълен член ка-пи-ту-лан-тът
мн.ч. ка-пи-ту-лан-ти
членувано ка-пи-ту-лан-ти-те
бройна форма ка-пи-ту-лан-та
звателна форма