капандура

Речник на българския език

капанду̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. капанду̀ри, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше.

Грешни изписвания (7)

  • капандуръ
  • капъндура
  • капъндуръ
  • къпандура
  • къпандуръ
  • къпъндура
  • къпъндуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пан-ду-ра
членувано ка-пан-ду-ра-та
мн.ч. ка-пан-ду-ри
членувано ка-пан-ду-ри-те
звателна форма