каолѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия.
прил. каолѝнов, каолѝнова, каолѝново, мн. каолѝнови.
прил. каолѝнов, каолѝнова, каолѝново, мн. каолѝнови.
Грешни изписвания (3)
- каулин
- къолин
- къулин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ка-о-лин | |
---|---|---|
непълен член | ка-о-ли-на | |
пълен член | ка-о-ли-нът | |
мн.ч. | ка-о-ли-ни | |
членувано | ка-о-ли-ни-те | |
бройна форма | ка-о-ли-на | |
звателна форма | — |