каолин

Речник на българския език

каолѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия.
прил. каолѝнов, каолѝнова, каолѝново, мн. каолѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • каулин
  • къолин
  • къулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-о-лин
непълен член ка-о-ли-на
пълен член ка-о-ли-нът
мн.ч. ка-о-ли-ни
членувано ка-о-ли-ни-те
бройна форма ка-о-ли-на
звателна форма