каньон

Речник на българския език

каньо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каньо̀ни, (два) каньо̀на, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно.

Грешни изписвания (1)

  • къньон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ньон
непълен член ка-ньо-на
пълен член ка-ньо-нът
мн.ч. ка-ньо-ни
членувано ка-ньо-ни-те
бройна форма ка-ньо-на
звателна форма