канче

Речник на българския език

ка̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ка̀нчета, ср.
1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай.
2. Висок метален съд с дръжка отгоре за пренасяне на храна, обикн. използван във войската.

Грешни изписвания (1)

  • канчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-че
членувано кан-че-то
мн.ч. кан-че-та
членувано кан-че-та-та