канцонета

Речник на българския език

канцонѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. канцонѐти, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер.

Грешни изписвания (7)

  • канцонетъ
  • канцунета
  • канцунетъ
  • кънцонета
  • кънцонетъ
  • кънцунета
  • кънцунетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-цо-не-та
членувано кан-цо-не-та-та
мн.ч. кан-цо-не-ти
членувано кан-цо-не-ти-те
звателна форма