канцона

Речник на българския език

канцо̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. канцо̀ни, ж. Спец.
1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви.
2. В литературата — вид лирическо стихотворение с установена форма и любовно съдържание.

Грешни изписвания (3)

  • канцонъ
  • кънцона
  • кънцонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-цо-на
членувано кан-цо-на-та
мн.ч. кан-цо-ни
членувано кан-цо-ни-те
звателна форма