канцлерче

Речник на българския език

канцлерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ц-лер-че
членувано кан-ц-лер-че-то
мн.ч. кан-ц-лер-че-та
членувано кан-ц-лер-че-та-та