канцерогенен

Речник на българския език

канцерогѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

канцерогѐнна, канцерогѐнно, мн. канцерогѐнни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак.

Грешни изписвания (15)

  • канцерогенин
  • канцеругенен
  • канцеругенин
  • канцирогенен
  • канцирогенин
  • канциругенен
  • канциругенин
  • кънцерогенен
  • кънцерогенин
  • кънцеругенен
  • кънцеругенин
  • кънцирогенен
  • кънцирогенин
  • кънциругенен
  • кънциругенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кан-це-ро-ге-нен
непълен член кан-це-ро-ген-ния
пълен член кан-це-ро-ген-ни-ят
ж. р. кан-це-ро-ген-на
членувано кан-це-ро-ген-на-та
ср. р. кан-це-ро-ген-но
членувано кан-це-ро-ген-но-то
мн. ч. кан-це-ро-ген-ни
членувано кан-це-ро-ген-ни-те