канцероген

Речник на българския език

канцерогѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. канцерогѐни, (два) канцерогѐна, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак.

Грешни изписвания (7)

  • канцеруген
  • канцироген
  • канцируген
  • кънцероген
  • кънцеруген
  • кънцироген
  • кънцируген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-це-ро-ген
непълен член кан-це-ро-ге-на
пълен член кан-це-ро-ге-нът
мн.ч. кан-це-ро-ге-ни
членувано кан-це-ро-ге-ни-те
бройна форма кан-це-ро-ге-на
звателна форма