кану

Речник на българския език

кану̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кану̀та, ср.
1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану.
2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава лодка.
3. Лодка еднодръвка, използвана от някои племена в Африка и Америка.

Грешни изписвания (1)

  • къну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ну
членувано ка-ну-то
мн.ч. ка-ну-та
членувано ка-ну-та-та