кантора

Речник на българския език

канто̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. канто̀ри, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.

Грешни изписвания (3)

  • канторъ
  • кънтора
  • кънторъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-то-ра
членувано кан-то-ра-та
мн.ч. кан-то-ри
членувано кан-то-ри-те
звателна форма