кантон

Речник на българския език

канто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. канто̀ни, (два) канто̀на, м.
1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач.
2. Административно-териториална единица във Франция и Белгия.
3. Административна област в състава на федеративната република Швейцария.

Грешни изписвания (1)

  • кънтон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-тон
непълен член кан-то-на
пълен член кан-то-нът
мн.ч. кан-то-ни
членувано кан-то-ни-те
бройна форма кан-то-на
звателна форма