кантитативен

Речник на българския език

кантитативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кан-ти-та-ти-вен
непълен член кан-ти-та-тив-ния
пълен член кан-ти-та-тив-ни-ят
ж. р. кан-ти-та-тив-на
членувано кан-ти-та-тив-на-та
ср. р. кан-ти-та-тив-но
членувано кан-ти-та-тив-но-то
мн. ч. кан-ти-та-тив-ни
членувано кан-ти-та-тив-ни-те