кантата

Речник на българския език

канта̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. канта̀ти, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.

Грешни изписвания (3)

  • кантатъ
  • кънтата
  • кънтатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-та-та
членувано кан-та-та-та
мн.ч. кан-та-ти
членувано кан-та-ти-те
звателна форма