кантарион

Речник на българския език

кантарио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • кантареон
  • кантъреон
  • кантърион
  • кънтареон
  • кънтарион
  • кънтъреон
  • кънтърион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-та-ри-он
непълен член кан-та-ри-о-на
пълен член кан-та-ри-о-нът
мн.ч. кан-та-ри-о-ни
членувано кан-та-ри-о-ни-те
бройна форма кан-та-ри-о-на
звателна форма