канонир

Речник на българския език

канонир съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-но-нир
непълен член ка-но-ни-ра
пълен член ка-но-ни-рът
мн.ч. ка-но-ни-ри
членувано ка-но-ни-ри-те
бройна форма ка-но-ни-ра
звателна форма