канонада

Речник на българския език

канона̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. канона̀ди, ж.
1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт.
2. Прен. Силен, оглушителен шум (от викове, писъци и др.). Свирките на клаксоните създаваха канонада.

Грешни изписвания (7)

  • канонадъ
  • канунада
  • канунадъ
  • кънонада
  • кънонадъ
  • кънунада
  • кънунадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-но-на-да
членувано ка-но-на-да-та
мн.ч. ка-но-на-ди
членувано ка-но-на-ди-те
звателна форма