канкан

Речник на българския език

канка̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени.

Грешни изписвания (1)

  • кънкан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-кан
непълен член кан-ка-на
пълен член кан-ка-нът
мн.ч. кан-ка-ни
членувано кан-ка-ни-те
бройна форма кан-ка-на
звателна форма