канелюр

Речник на българския език

канелюр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-не-люр
непълен член ка-не-лю-ра
пълен член ка-не-лю-рът
мн.ч. ка-не-лю-ри
членувано ка-не-лю-ри-те
бройна форма ка-не-лю-ра
звателна форма