канелен

Речник на българския език

канѐлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • канелин
  • кънелен
  • кънелин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-не-лен
непълен член ка-не-ле-ния
пълен член ка-не-ле-ни-ят
ж. р. ка-не-ле-на
членувано ка-не-ле-на-та
ср. р. ка-не-ле-но
членувано ка-не-ле-но-то
мн. ч. ка-не-ле-ни
членувано ка-не-ле-ни-те