канела

Речник на българския език

1. канѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарството.



мн. канѐли, ж. Запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • канелъ
  • кънела
  • кънелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-не-ла
членувано ка-не-ла-та
мн.ч. ка-не-ли
членувано ка-не-ли-те
звателна форма

2. канела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

канела е производна форма на каня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. канела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

канела е производна форма на каня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).