кандърма

Речник на българския език

кандърма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-дър-ма
членувано кан-дър-ма-та
мн.ч. кан-дър-ми
членувано кан-дър-ми-те
звателна форма