кандило

Речник на българския език

кандѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кандила̀, ср.
1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пред икона, на гроб.
2. Такъв съд, в миналото използван за осветление. На кандило съм плела и шила тези дрехи, когато бях млада.

Грешни изписвания (3)

  • кандилу
  • къндило
  • къндилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-ло
членувано кан-ди-ло-то
мн.ч. кан-ди-ла
членувано кан-ди-ла-та