кандидату̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. кандидату̀ри, ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям си кандидатурата.
Грешни изписвания (15)
- кандедатура
- кандедатуръ
- кандедътура
- кандедътуръ
- кандидатуръ
- кандидътура
- кандидътуръ
- къндедатура
- къндедатуръ
- къндедътура
- къндедътуръ
- къндидатура
- къндидатуръ
- къндидътура
- къндидътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кан-ди-да-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | кан-ди-да-ту-ра-та | |
| мн.ч. | кан-ди-да-ту-ри | |
| членувано | кан-ди-да-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |