кандела

Речник на българския език

кандѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.

Грешни изписвания (3)

  • канделъ
  • къндела
  • кънделъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-де-ла
членувано кан-де-ла-та
мн.ч. кан-де-ли
членувано кан-де-ли-те
звателна форма