канапен

Речник на българския език

канапен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-на-пен
непълен член ка-на-пе-ния
пълен член ка-на-пе-ни-ят
ж. р. ка-на-пе-на
членувано ка-на-пе-на-та
ср. р. ка-на-пе-но
членувано ка-на-пе-но-то
мн. ч. ка-на-пе-ни
членувано ка-на-пе-ни-те