канаваца

Речник на българския език

канава̀ца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др.

Грешни изписвания (7)

  • канавацъ
  • канъваца
  • канъвацъ
  • кънаваца
  • кънавацъ
  • кънъваца
  • кънъвацъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-на-ва-ца
членувано ка-на-ва-ца-та
мн.ч. ка-на-ва-ци
членувано ка-на-ва-ци-те
звателна форма