кана

Речник на българския език

ка̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀ни, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с вино. Донеси една кана студена вода.

Грешни изписвания (1)

  • канъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-на
членувано ка-на-та
мн.ч. ка-ни
членувано ка-ни-те
звателна форма