камуфлаж

Речник на българския език

камуфла̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Във военното дело — маскировка на обекти, съоръжения, хора.
2. Прикриване, маскиране за заблуда. Правя камуфлаж. Добрите му обноски са били за камуфлаж.
прил. камуфла̀жен, камуфла̀жна, камуфла̀жно, мн. камуфла̀жни.

Грешни изписвания (4)

  • камофлаш
  • камуфлаш
  • къмофлаш
  • къмуфлаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-муф-лаж
непълен член ка-муф-ла-жа
пълен член ка-муф-ла-жът
мн.ч. ка-муф-ла-жи
членувано ка-муф-ла-жи-те
бройна форма ка-муф-ла-жа
звателна форма