камина

Речник на българския език

камѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. камѝни, ж.
1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая.
2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи.
прил. камѝнен, камѝнна, камѝнно, мн. камѝнни.

Грешни изписвания (3)

  • каминъ
  • къмина
  • къминъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ми-на
членувано ка-ми-на-та
мн.ч. ка-ми-ни
членувано ка-ми-ни-те
звателна форма