камила

Речник на българския език

камѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. камѝли, ж.
1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, използвано за превоз, както и за месо, мляко и вълна.
2. Прен. Пренебр. Висока и бавна жена. Жена му е цяла камила.
прил. камѝлски, камѝлска, камѝлско, мн. камѝлски.
Камилска птица. — Щраус.

Грешни изписвания (3)

  • камилъ
  • къмила
  • къмилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ми-ла
членувано ка-ми-ла-та
мн.ч. ка-ми-ли
членувано ка-ми-ли-те
звателна форма