камикадзе

Речник на българския език

камика̀дзе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

м., неизм.
1. Японски летец по време на Втората световна война, извършил сблъскване с вражески самолет, при което се унищожават и двата самолета.
2. Прен. Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им.
3. Прен. Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие.

Грешни изписвания (7)

  • камекадзе
  • камекадзи
  • камикадзи
  • къмекадзе
  • къмекадзи
  • къмикадзе
  • къмикадзи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ми-ка-дзе
членувано ка-ми-ка-дзе-то
мн.ч. ка-ми-ка-дзе-та
членувано ка-ми-ка-дзе-та-та