камертон

Речник на българския език

камерто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. камерто̀ни, (два) камерто̀на, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.

Грешни изписвания (3)

  • камиртон
  • къмертон
  • къмиртон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-мер-тон
непълен член ка-мер-то-на
пълен член ка-мер-то-нът
мн.ч. ка-мер-то-ни
членувано ка-мер-то-ни-те
бройна форма ка-мер-то-на
звателна форма