каменопад

Речник на българския език

каменопа̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад.

Грешни изписвания (8)

  • каменопат
  • каменупат
  • каминопат
  • каминупат
  • къменопат
  • къменупат
  • къминопат
  • къминупат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ме-но-пад
непълен член ка-ме-но-па-да
пълен член ка-ме-но-па-дът
мн.ч. ка-ме-но-па-ди
членувано ка-ме-но-па-ди-те
бройна форма ка-ме-но-па-да
звателна форма