каменоломна

Речник на българския език

1. каменоло̀мна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. каменоло̀мни, ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната.

Грешни изписвания (15)

  • каменоломнъ
  • каменуломна
  • каменуломнъ
  • каминоломна
  • каминоломнъ
  • каминуломна
  • каминуломнъ
  • къменоломна
  • къменоломнъ
  • къменуломна
  • къменуломнъ
  • къминоломна
  • къминоломнъ
  • къминуломна
  • къминуломнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ме-но-лом-на
членувано ка-ме-но-лом-на-та
мн.ч. ка-ме-но-лом-ни
членувано ка-ме-но-лом-ни-те
звателна форма

2. каменоломна — ж. р.

каменоломна е производна форма на каменоломен (ж. р.).