каменен

Речник на българския език

ка̀менен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ка̀менна, ка̀менно, мн. ка̀менни, прил.
1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид.
2. Който е свързан с добиване или обработка на камък. Каменни кариери.
3. Прен. Който не изразява или не изживява чувства, съчувствие, отзивчивост. Каменно лице. Каменно сърце.
Каменни въглища. — Тъмни скални късове с органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво.

Грешни изписвания (3)

  • каменин
  • каминен
  • каминин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-ме-нен
непълен член ка-мен-ния
пълен член ка-мен-ни-ят
ж. р. ка-мен-на
членувано ка-мен-на-та
ср. р. ка-мен-но
членувано ка-мен-но-то
мн. ч. ка-мен-ни
членувано ка-мен-ни-те